 |
|
Blurb
Човек не се замисля изобщо за факта, че Животът има две порти. Стъписваме се едва, когато наближим да минем през втората порта отвъд нашия Живот. Когато… вече трябва да тръгнем по… новия си път… в отвъдното. Мислим си, че това време няма да настъпи или... поне, че е далече във времето... Всъщност от едната до другата порта на Живота ни има само едно поемане на въздух и силен рев, известяващ раждането ни и... една тъжна въздишка, когато се разделяме с него и го преживяваме отново... целия наш, скъп Живот… само за миг! А какво има между глътката въздух и въздишката? Че какво ли няма? И радост! И смях! И Щастие! И болка, и тъга, и… най-вече борба, не толкова само за нас, повече за тези, които сме създали и вървят по нашия път… пред нас! Целият Наш живот се събира в една тъжна и болна, но горда въздишка „Ех, момчето ми“!
|