 |
|
Резюме
Съдбите на хората, които живеели в подножието на скалите, били различни – едни живеели бедно, други – богато, някои живеели дълго, а други – кратко. Някои били признавани, а други – осъждани, едни били помнени, а повечето – забравяни. Но скалите винаги стояли, непроменящи се като вечни абсолюти, като неизменни еталони на човешките съдби, на хорските страсти и интереси – на любовта и омразата, на жаждата за здраве и алчността за богатство, на деспотизма и търпението, на волята за борба и безстрашието пред смъртта. Така вечното от човешкия живот било свързано с неизменността на скалните фигури. Така се раждали легендите. Хората се раждат, живеят и умират, а скалите остават. Остават да живеят и техните легенди.
|